България между две войни: Готова ли е страната ни за регионална криза на Балканите?

Докато вниманието на света е приковано към фронтовите линии в Украйна, Балканите остават в състояние на тлееща нестабилност. Между война на север и напрежение на юг, България се оказва в деликатна позиция. Но подготвена ли е за потенциална регионална криза?

Балканите: история на нестабилност

Балканският полуостров, често наричан „барутният погреб на Европа“, отново изпраща сигнали на напрежение. От нерешения конфликт между Сърбия и Косово, през етническите и политически търкания в Босна и Херцеговина, до растящото руско влияние в региона – рисковете от ескалация не са хипотетични, а реални.През последната година имаше няколко инцидента на границата между Сърбия и Косово, а в Северна Македония нарастват обществени напрежения, свързани с етническите албанци и българското малцинство. Албания и Черна гора също преминават през периоди на политическа нестабилност.

Какво прави България?

В лицето на тези заплахи, България играе ролята на наблюдател, но и потенциален участник в регионалната стабилност. Страната е член на НАТО и ЕС, което я поставя в ключова позиция между западните интереси и търканията на Балканите.Но въпросът, който мнозина си задават, е: ако се стигне до бързо разрастваща се криза в съседна страна, как ще реагира София?

Готова ли е армията?

Военната подготовка на България все по-често се поставя под въпрос в контекста на съвременните заплахи и нарастващата несигурност в региона. Макар страната да разполага с професионална армия и да е домакин на многонационална бойна група на НАТО, реалностите на терен разкриват редица слабости, които поставят под съмнение способността ѝ за ефективен и бърз отговор при регионална криза.Бюджетът за отбрана през последните години бележи ръст и достигна изискваните от НАТО 2% от БВП, но това се оказва недостатъчно, когато става дума за пълна модернизация на въоръжените сили. Закупуването на F-16 от САЩ е важна стъпка, но закъсненията в доставките и липсата на обучени пилоти означават, че реалният боен капацитет остава ограничен във времето.В сухопътните войски също се усеща нуждата от подмяна на остарялата съветска техника, особено бойните машини и артилерийските системи. Морските сили са в подобна ситуация – с патрулни кораби на повече от 30 години и ограничени възможности за контрол на морските пространства.