Средновековието в България: Векове на възходи и падения

Средновековието е един от най-значимите периоди в българската история, обхващащ времето от създаването на Българската държава през 681 г. до падането ѝ под османско владичество през 1396 г. Този период се характеризира със значими военни, културни и духовни постижения, както и с изпитания и вътрешни борби.

I. Създаване на Първата българска държава (681 г.)

През 681 г. хан Аспарух създава Първата българска държава след успешни походи на юг от Дунав. Византия е принудена да признае независимостта ѝ. Началото на държавността полага основата за формиране на българската народност чрез сливане на прабългари, славяни и местно население.

cropped-ongala9 Средновековието в България: Векове на възходи и падения

II. Златният век на България

При управлението на хан Крум (803–814) и цар Симеон Велики (893–927), България достига върха на своята мощ. Крум създава първите закони и разширява територията. При Симеон държавата се превръща в културен и политически център на славянския свят, а българската култура процъфтява.

Този период е известен с развитието на българската писменост (глаголица и по-късно кирилица), както и със създаването на богата книжовна традиция – т.нар. Преславска и Охридска книжовна школа.

Crown Средновековието в България: Векове на възходи и падения

III. Кризи и падане на Първото царство

След смъртта на Симеон България започва да отслабва. Честите нападения, вътрешни конфликти и натиск от Византия довеждат до падането на държавата през 1018 г. при управлението на цар Иван Владислав. България попада под византийско владичество за близо 170 години.

20891705_10210059861520978_774408538_n Средновековието в България: Векове на възходи и падения

IV. Второто българско царство (1185–1396)

През 1185 г. братята Асен и Петър вдигат въстание и възстановяват българската държава. Центърът на властта се премества в Търново. При цар Иван Асен II (1218–1241) България отново достига апогей – политически, икономически и културен.

През XIII и XIV век страната изпада в постепенен упадък – нападения от татари, византийци, сърби и най-вече новата сила на Балканите – Османската империя. Вътрешната раздробеност и слабата централна власт улесняват османското настъпление.


V. Падане под османско владичество

През 1393 г. столицата Търново е превзета от османците. Последният независим владетел – цар Иван Шишман – пада в бой, а през 1396 г. с падането на Видинското царство под властта на султан Баязид I, българската средновековна държава престава да съществува.

Източници:

Wikipedia

museumbld.com

Сподели:

Изпрати коментар

Виж още