Филмът „Триумф“: Историята за най-голямата глупост на военните, разказана плитко.

Сцената започва по следния начин:

Селско поле насред следобедната мараня. Крави преживят лениво, а вятър полюшва позеленялата трева, докато в един миг Елин Пелиновата идилия не е разбита от колония военни танкове. Тежка армейска техника се изсипва изведнъж на заспалата поляна, а офицери се разпределят пред добичетата сякаш нещо велико предстои. Някакъв значим за държавата ни исторически момент!

Само че вместо битка, българските военни се хвърлят да копаят дупка, защото в недрата на България може би се крие нещо нечовешко – някакво извънземно същество, древен портал или артефакт – непонятно за шепата висши офицери.

Филмът „Триумф“ – продукция на режисьора Петър Вълчанов и Кристина Грозева, която се наема да ни въведе в абсурда на операцията „Царичина“.

Странната акция от началото на 90-те е един от най-митологизираните откъси в най-новата ни история. И поради липсата на документални свидетелства, Царичина дава широко пространство за размах на въображението.

Някои виждат в тунела под земята шанс България да навакса историческата си изостаналост и да догони Великите сили в период, когато слоевете се разместват. За други копаенето е шашма с безизвестна цел, а за трети е плод на новодемократичната наивност от онова време.

Която и посока на разказ да бяха избрали Петър Вълчанов и Кристина Грозева, щяха да намерят терен за развитие на идеите си, тъй като трите теми имат почва у нас.

Но вместо да поемат по класическия път с пресъздаването на история в три действия, творческият тандем е плъзнал филма си в бавен и съзерцателен ритъм, който на моменти изтощава.

Ежедневните сцени с физиологичните потребности на героите са ненужно проточени, арката на персонажите е написана през пръсти, но най-разочароващото в „Триумф“ е, че липсва задоволително обяснение за започването и прекратяването на разкопките.

Вълчанов и Грозева като сценаристи са пропуснали шанса да бъдат разказвачи с фантазия и от своята перспектива да изфабрикуват операцията край софийското село.

Да измислят мотив, който е запалил желанието на военните да се пуснат два метра от земята, да обрисуват обстановката, която предразполага поведението им, и накрая да покажат до какъв фарс водят „стратегическите“ грешки на армията.

„Триумф“ ужасно силно страда от отсъствието на център, което го превръща в серия от разфокусирани епизоди. Отделните сцени са свързани повече от атмосферата, отколкото от смислена драматургична нишка.

Вместо да се вкопчи в ясна конструкция, филмът се разлива в свободно съзерцание, което оставя зрителя в постоянно очакване на събитие, което така и не настъпва.

Историята на „Триумф“ се заплита около чудатата Слава (Мария Бакалова), която пристига на проучвателна мисия с баща си – полковник Платников (Юлиан Вергов).

Обектът е пусто поле в средата на нищото, но екстрасенската Пирина Няголова (Маргита Гошева) е убедена, че в него се съхранява непознато за човечеството съкровище. Военните, по неведоми за логиката пътища, тръгват по акъла на ясновидката и започват да копаят на указаното място.

Булдозерите с военни нашивки хвърлят часове на пот и усилия, но не намират тайното оръжие, което ще отнесе главите на НАТО и бившия Съветски съюз, както са се надявали.

Генералът е разочарован, а екстрасенската му натяква, че някои от подчинените му са проявявали своеволия и са замърсили крехкото енергийно поле.

В това време един от редниците съобщава на полковник Платников, че дъщеря му е излязла от колата и е започнала да се върти като пумпал. За полковника в заниманието на Слава няма нищо необичайно. При момичето има видими индикации, че има проблеми с развитието, и съответно – в спонтанните ѝ пориви на действие не би следвало да се търси фундаментално значение.

Но за медиума Пирина Няголова светът не е устроен по този начин. Там, на поляната, сред тежката техника и пъшкащите крави, тя вижда в ротационните движения на Слава послание свише. Когато момичето пада заради естествената реакция на вестибуларния си апарат, Пирина нарежда на военните да преместят мястото на разкопките.

Точно там където се е строполила Слава, военнослужещите издълбават нов тунел и този път удрят на камък. Нормално за чернозема на България, но изглежда екстрасенската е проспала часовете по география, химия и физика и затова животът ѝ е пълен с чудеса.

Пирина обявява камъка за предавател и чрез него предава инструкциите на шефа на галактическия алианс – Йоло (отново изигран от Маргита Гошева, но с променен глас). Според извънземния разум военните трябва да продължат да орат като невидели, защото са напът да намерят обект, който ще изпрати България при големите политически играчи.

Започнал с обещание за интелигентна сатира, „Триумф“ бързо губи инерция и се удавя в мудното си темпо.

Има няколко забавни момента, в диалозите е вложено остроумие, а актьорската игра е великолепна, но цялото усещане на филма е, че няма история, която да ни разкаже.

„Триумф“ е пропусната възможност да се посмеем на нелепиците от родното си миналото с легенда, която прелива от потенциал. Налице е военната мистерия, съчетана с балканската душа, бюрократичния хаос и суеверията в зората на демокрацията – златна мина за сюжет.

Но като че ли на Петър Вълчанов и Кристина Грозева не им е стигнала решителност да размахат четката и да ни дадат своя версия за случилото се. С повече динамика, живот на разказа и улавяне на взривоопасния дух на епохата.

В крайна сметка „Триумф“ се е превърнал в метафора на самата операция „Царичина“ – копае се много и яко в търсене на нещо велико, но то така и не бива открито.

Източник на статията:Webcafe.bg