Космическият телескоп Хъбъл – прозорец към дълбокия Космос
Космосът винаги е вдъхновявал човешкото въображение – със своите безкрайни галактики, звездни купове и тайнствени мъглявини. За да надникнем по-дълбоко в тези далечни светове, човечеството създаде един от най-великите научни инструменти на съвременната астрономия – космическият телескоп „Хъбъл“ (Hubble Space Telescope).
Какво представлява телескопът Хъбъл?
„Хъбъл“ е оптичен и инфрачервен телескоп, който обикаля около Земята на приблизителна височина от 547 км. Стартирал през 1990 г., телескопът е съвместен проект между NASA и ESA (Европейската космическа агенция). Наречен е на името на американския астроном Едуин Хъбъл, който първи установява, че Вселената се разширява.
Защо е поставен в Космоса?
За разлика от наземните телескопи, „Хъбъл“ е разположен извън атмосферата на Земята, която:
- Изкривява и поглъща част от светлината, идваща от Космоса;
- Пречи на наблюдението на определени дължини на вълните (напр. ултравиолетова светлина).
Така „Хъбъл“ има по-ясна и по-точна картина на далечни космически обекти, отколкото е възможно от повърхността на Земята.
Основни технически характеристики
- Диаметър на главното огледало: 2.4 метра
- Дължина: 13.2 метра
- Маса: ~11 тона
- Орбитален период: около 95 минути (прави ~15 обиколки около Земята на ден)
Телескопът е снабден с няколко основни инструмента, сред които:
- Wide Field Camera 3 (WFC3) – заснема в ултравиолетов, видим и инфрачервен спектър;
- Advanced Camera for Surveys (ACS) – идеална за търсене на далечни галактики;
- Space Telescope Imaging Spectrograph (STIS) – изследва спектри на обекти;
- Cosmic Origins Spectrograph (COS) – анализира междузвездната среда.
Най-големите постижения на Хъбъл
- Откриването на ускореното разширение на Вселената
Данни от „Хъбъл“ помогнаха за доказване, че разширението на Вселената се ускорява, което доведе до хипотезата за тъмната енергия. - Изключителни изображения на далечни обекти
Снимки като „Hubble Deep Field“ и „Ultra Deep Field“ разкриват хиляди галактики в малка част от небето, показвайки колко обширна и наситена е Вселената. - Изследване на екзопланети
Хъбъл откри признаци на атмосфери около някои планети извън Слънчевата система. - Разгадаване на живота на звездите
Телескопът засне звездни раждания в мъглявини като Орион и звездни „смърти“ в планетарни мъглявини и свръхнови. - Открития в нашата Слънчева система
Включително детайлни снимки на планети, комети и дори атмосферни бури на Юпитер и Сатурн.
Проблеми и поправки
След изстрелването през 1990 г. е открита грешка в огледалото, която предизвикваше размазани изображения. През 1993 г. НАСА изпрати мисия с астронавти, които инсталираха коригираща оптика (COSTAR) – едно от най-успешните „спасявания“ в историята на науката.
Общо са проведени 5 мисии за обслужване на телескопа (1993–2009), по време на които са подменяни и надграждани ключови системи и инструменти.
Какво следва след Хъбъл?
Въпреки че работи вече над 30 години, „Хъбъл“ все още е в експлоатация и продължава да изпраща ценни данни. Основният му „наследник“ е космическият телескоп Джеймс Уеб (JWST), изстрелян през 2021 г. Той наблюдава основно в инфрачервения спектър и може да „вижда“ още по-дълбоко във времето и пространството.
Въпреки това, „Хъбъл“ и „Уеб“ работят съвместно, допълвайки се и разширявайки човешкото разбиране за Космоса.
Източници:
NASA Science
SpringerLink
arXiv
Wikipedia
Сподели:
Изпрати коментар