Микропластмаса – невидимата заплаха

Пластмасата е навсякъде около нас – в бутилките, дрехите, козметиката, дори в храната. Но докато големите парчета пластмаса са видими и разпознаваеми, по-опасният ѝ „роднина“ остава скрит за окото – микропластмасата. Тези микроскопични частици се натрупват в океаните, почвите и дори в човешкото тяло. Но какво представлява микропластмасата и защо учените я определят като глобална екологична и здравословна криза?

Какво е микропластмаса?

Микропластмасата са малки пластмасови частици с размер под 5 милиметра. Те се разделят на два основни вида:

• Първична микропластмаса – умишлено произведена в тази форма, използвана в козметика, препарати за почистване, пасти за зъби и др.
• Вторична микропластмаса – получава се при разграждането на по-големи пластмасови отпадъци под въздействието на слънце, вятър и вода.

Как попада в околната среда?

Микропластмасата може да попадне в природата по различни начини:

• От изпиране на синтетични дрехи (например полиестер), които освобождават хиляди влакна с всяко пране.
• Чрез износването на автомобилни гуми.
• От козметични продукти, които съдържат пластмасови микрочастици (напр. ексфолианти).
• От разграждането на бутилки, опаковки и други отпадъци.

Какво е въздействието върху природата?

• Морски живот: Риби, птици и други морски животни често поглъщат микропластмаса, обърквайки я с храна. Това води до вътрешни увреждания, глад и дори смърт.
• Хранителна верига: Когато животните поемат микропластмаса, тя навлиза в хранителната верига – и в крайна сметка в чинията на хората.
• Почва и сладководни източници: Последни изследвания показват, че микропластмаса се натрупва и в почвите, което застрашава качеството на реколтата.

Опасностите за човешкото здраве

Наскоро микропластмаса беше открита:

• В човешка кръв (изследване, публикувано в „Environment International“, 2022)
• В плацентата на бременни жени
• В питейна вода и морски храни

Макар ефектите ѝ върху човешкото здраве да не са напълно изяснени, учените предполагат, че микропластмасата може да носи токсични химикали и да предизвиква възпаления, хормонални смущения и увреждане на клетките.

Какво можем да направим?

Въпреки мащаба на проблема, има стъпки, които всеки може да предприеме:

• Избирай продукти без микропластмаса (например с обозначения „без микроперли“).
• Пере по-рядко и използва филтри за перални машини.
• Избягва пластмасови опаковки и избира алтернативи – стъкло, метал, хартия.
• Подкрепя законодателни инициативи за ограничаване на пластмасата.

На ниво политика, някои държави вече са забранили микропластмасата в козметиката (напр. Франция, Великобритания, Канада), но нужни са глобални усилия.

Извод:

Микропластмасата е невидима, но реална заплаха за планетата и човешкото здраве. Нужни са както лична отговорност, така и решителни политически действия, за да се ограничи нейното разпространение. Колкото по-рано осъзнаем сериозността на проблема, толкова по-голям е шансът да защитим бъдещето на Земята – и нашето собствено.

Източници:

1. Thompson, R. C., et al. (2004)
2. Environment International (2022)
3. United Nations Environment Programme (UNEP)
4. National Geographic
5. PLOS ONE (2021)