Енергийна сигурност на България: Между кризи и възможности

През последните няколко години сякаш все по-често чуваме фразата „енергийна криза“ – ту заради цени, ту заради геополитика, ту заради въглищните централи, които уж трябваше вече да сме затворили. В този сложен и променящ се свят въпросът откъде идва токът и газта, които ползваме всеки ден, вече не е само тема за експерти. Той засяга и мен, и теб.

И понеже сигурността на енергията е пряко свързана с националната ни сигурност, нека се опитаме да разберем – готова ли е България да устои на новите предизвикателства, или само пълним заглавията с гръмки думи?

Защо изобщо говорим за енергийна сигурност?

Енергийна сигурност означава стабилни, достъпни и независими източници на енергия, които могат да покрият нуждите на домакинствата, бизнеса и държавата, дори в кризисни ситуации. Просто казано – да имаш ток, газ и отопление, без да зависиш изцяло от една държава или един доставчик. Преди няколко години това звучеше далечно. Но след като Русия спря газа, а войната в Украйна удари цените и доставките в цяла Европа, разбрахме – ако нямаш план Б, рискуваш всичко.

България дълго време разчиташе почти изцяло на руски природен газ. Спирането му през 2022 г. ни постави пред труден избор – търси бързо алтернатива или оставаш без отопление. Успяхме да намерим временни решения – внос на втечнен газ от Гърция, доставки от Азербайджан и малко помощ от реверсивните връзки с Румъния и Сърбия. Но те не са дългосрочни гаранции. Добрата новина? Имаме ядрена централа – АЕЦ „Козлодуй“, която произвежда около една трета от електричеството у нас. Лошата? Реакторите остаряват, а нови мощности се бавят – и не е ясно кой политик ще натисне спусъка за нова АЕЦ. ЕС ни казва – махнете въглищата, мислете „зелено“. България отговаря – добре, ама какво правим с десетките хиляди работници в Маришкия басейн, които зависят от въглищната индустрия? Истината е, че страната ни изостава в изграждането на соларни и вятърни паркове, макар да има потенциал. А преходът не е само технологии. Той изисква инвестиции, визия и решителност – нещо, което често липсва в българската политика. И тук идва добрата новина – кризите раждат възможности. България може да се превърне в енергиен хъб на Балканите, ако успее да модернизира мрежата си и да привлече партньори. Връзката с Гърция вече работи, но трябва още – терминали, съхранение, нови договори и прозрачност.Също така е време за повече участие на частния сектор, който има интерес и капацитет да инвестира в ВЕИ, батерии и иновации.