Имаше ли Тръмп законово право да удари Иран?

След като президентът на САЩ Доналд Тръмп нареди удари по няколко ядрени обекта в Иран през уикенда, демократи, както и членове на неговата собствена партия, поставиха под въпрос законовите му правомощия да го направи.

Републиканският конгресмен Томас Маси заяви в платформата X, че ударите са „неконституционни“, а друг републиканец, Уорън Дейвидсън, написа: „трудно е да си представим правно основание, което да е конституционно“.

Но председателят на Камарата на представителите от Републиканската партия, Майк Джонсън, защити президента, като заяви, че той е „преценил, че непосредствената опасност надхвърля времето, необходимо на Конгреса да действа“ и че съществува „традиция на подобни военни действия от президенти и на двете партии“.

BBC Verify се обърна към правни експерти с въпроса дали действията на Тръмп съответстват на Конституцията или е трябвало първо да се консултира с Конгреса. Има две части от Конституцията на САЩ, които са от значение тук: Член I и Член II.

Член I конкретно посочва, че правомощието да „обявява война“ принадлежи на Конгреса.

В същото време Член II, който описва правомощията на президента, казва, че „президентът е главнокомандващ на армията“, а източници от Белия дом са заявили пред BBC, че именно това е било тяхното основание за ударите срещу Иран.

Конституционни експерти казват, че Член II дава на президента правомощие да използва военна сила при определени обстоятелства.

Тези обстоятелства не са конкретно разписани в Конституцията – но впоследствие са били тълкувани така, че да включват „реални или очаквани атаки“ или действия „в подкрепа на важни национални интереси“, според експерти от Съвета за външни отношения (Council on Foreign Relations).

Тези интереси може да включват предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие – какъвто беше и мотивът, изтъкнат от администрацията на Тръмп за ударите по Иран.

Четирима конституционни експерти казаха пред BBC Verify, че Тръмп е имал известно правно основание при тези обстоятелства да нареди военните удари.

„Краткият отговор е да, имаше право в този случай“, казва Клеър Финкълстийн, професор по право в Университета на Пенсилвания. „Съществува дългогодишна практика президенти да извършват изолирани военни действия без одобрение от Конгреса.“

Друг експерт по конституционно право, Джесика Левинсън от университета Лойола Меримаунт, казва, че президентът има ограничени правомощия да разрешава въздушни удари, стига те „да не започнат да приличат на война – а няма ясно определение кога точно това се случва“.

Въпреки това, професор Андрю Рудалевидж от колежа Боудойн казва пред BBC Verify, че според него Тръмп не е имал правомощието да извърши последните удари, тъй като не е имало „внезапна атака, която да трябва да бъде отблъсната“.

Макар Член I да дава на Конгреса правото да обявява война, тази разпоредба е била използвана рядко.

Последният път, когато Конгресът е упражнил това право, е бил през 1942 г., след като Япония атакува Пърл Харбър по време на Втората световна война. Преди това то е било използвано едва 10 пъти от 1812 г. насам.

Източник : bbc.com