Как са се правели анимационните филми преди появата на CGI

Преди компютърната графика (CGI – Computer Generated Imagery) да промени изцяло анимационното кино, създаването на анимационни филми е било дълъг, трудоемък и изцяло ръчен процес. Аниматорите са разчитали на рисуване, фотография, физически модели и оптични ефекти, за да вдъхнат живот на неподвижните изображения.

Рисувана (класическа) 2D анимация

Най-разпространеният метод до края на XX век е рисуваната анимация на ръка. Всеки кадър е бил рисуван поотделно. За една секунда филм са необходими около 12 до 24 рисунки, в зависимост от плавността на движението.

Процесът включвал:

• създаване на сториборд (визуален сценарий),
• рисуване на ключовите кадри от главните аниматори,
• допълване на междинните кадри от асистенти,
• пренасяне на рисунките върху прозрачни целулоидни листове (т.нар. сел-анимация),
• оцветяване и заснемане кадър по кадър върху филмова лента.

По този начин са създадени класически филми като „Снежанка и седемте джуджета“ (1937), „Пепеляшка“ и „Спящата красавица“.

Стоп-моушън анимация

Друг важен метод е стоп-моушън анимацията, при която се използват физически обекти – кукли, пластилин или модели. Те се заснемат кадър по кадър, като между всяка снимка обектите се местят съвсем леко.

Видове стоп-моушън:

• Куклена анимация – с подвижни скелети (арматури),
• Пластилинова анимация (claymation),
• Предметна анимация – с реални предмети.

Тази техника изисквала изключително търпение – понякога за няколко секунди филм се работело с дни. Известни примери са филмите на Рей Харихаузен и по-късно студио Aardman.

Ротоскопинг

Ротоскопингът е техника, при която реални актьори първо се заснемат на филм, а след това аниматорите прерисуват движенията им кадър по кадър. Това позволява много реалистична анимация на движенията.

Методът е използван още през 1910-те години и присъства в много класически анимационни филми, включително ранни продукции на Disney.

Мултипланова камера

За да се постигне усещане за дълбочина, е била създадена мултиплановата камера. Тя заснема няколко слоя рисунки, разположени на различни разстояния от камерата. Когато камерата се движи, слоевете се преместват с различна скорост, създавайки илюзия за триизмерно пространство.

Тази техника е била революционна за времето си и е използвана широко през 30-те и 40-те години на XX век.

Специални оптични и фотографски ефекти

Преди CGI, сложните ефекти – светлина, дим, вода, експлозии – са се създавали чрез:

• двойна експозиция,
• рисуване директно върху филмовата лента,
• комбиниране на анимация с реални кадри,
• използване на макети и миниатюри.

Всичко това е изисквало прецизност, тъй като грешките трудно са се поправяли.

Източници:

Wikipedia

Timetoast

Encyclopedia Britannica