Учени предупреждават: потенциално токсични частици се натрупват в човешкия мозък

Откритията

• Изследователи от University of New Mexico откриват, че мозъчни проби от трупове съдържат микропластични и нанопластични частици, като концентрациите в мозъка изглеждат по-високи, отколкото в черния дроб или бъбреците.
• Изследване от Oxford University показва, че мозъците на хора, живели в градски среди с високо замърсяване на въздуха, съдържат наночастици магнитит (Fe₃O₄) — токсични частици, формирани при горене/изгаряне, които могат да проникнат в мозъка.
• Друго изследване показва как често използвани домашни химикали за огнеупорни материали и дезинфектанти могат да увреждат мозъчни клетки (инсуломи – олигодендроцити) и да представляват „непознат досега риск“ за мозъчното здраве.

Какво означава „токсично вещество, криещо се в мозъка“

Под „токсично вещество“ тук се разбира нещо, което не е нормално присъщо или полезно за мозъка, и което може да има вреден ефект — например:

• чужди частици (напр. нанопластики, магнититни частици)
• съединения, които имат способност да причиняват оксидативен стрес (свободни радикали), възпаление, увреждане на нервни клетки
• химикали от околната среда, които могат да попаднат в мозъка и да нарушат нормални функции

Защо са важни тези открития

• Ако тези частици/химикали действително проникват в мозъка и се натрупват, това може да има връзка с неврологични заболявания — например Alzheimer’s disease, деменция, други дегенеративни състояния.
• Това показва, че замърсяването не само засяга околната среда, но навлиза и в много интимни човешки тъкани, включително мозъка — което поставя въпроса за дългосрочните последици.
• Предполага нуждата от по-стриктен контрол на химикали, пластмасови частици, на въздушното замърсяване и др., като фактори за човешкото здраве.

Ограничения и неизвестности

• Все още не е ясно за всички хора дали тези частици присъстват — публикациите не твърдят, че 100 % от мозъците го съдържат с доказателства за всички популации. Например в изследванията често пробите са ограничени на брой.
• Дори ако частици са намерени, не е документирано със сигурност, че те причиняват болест — корелация ≠ кауза.
• Все още не е ясно в каква степен мозъкът може сам да ги изчиства, какви са индивидуалните различия, какъв е прагът за вредно въздействие.
• Методите за измерване на такива наночастици са технически много предизвикателни и резултатите трябва да се приемат с внимание.

Практически съвети за намаляване на риска (в контекста на текущите знания)

• Избягвайте продължително излагане на силно замърсен въздух (особено в градски среди с много автомобили, индустрия).
• Намалете директната употреба на пластмасови съдове за храна и напитки — избирайте стъкло/метал когато е възможно.
• Внимавайте с продукти, съдържащи много пластмаса, особено при нагряване.
• Обсъдете с личен лекар хранителния режим и възможностите за поддържане на здравословен начин на живот, който подпомага мозъчното здраве (например добра хидратация, качество на въздуха в помещението, минимизиране на алтернативни източници за замърсяване).

Източници:

Medicalxpress

ScienceDaily

Wikipedia