Здравето на младите – на изпитание: Как стресът и социалните мрежи влияят на поколението Z

В последните години се наблюдава тревожна тенденция: младите хора – особено тийнейджърите и представителите на поколението Z – се чувстват все по-уморени, напрегнати и отчуждени. Причините не са само в училищния натиск или пубертетните предизвикателства. Все по-често пръст се сочи към постоянната свързаност в интернет, живота в социалните мрежи и невидимия, но непрекъснат стрес, който те предизвикват.

Живот онлайн: постоянно сравнение и липса на почивка

В дигиталната ера младите не просто използват социалните мрежи – те живеят в тях. Instagram, TikTok, Snapchat и други платформи се превърнаха в основни канали за общуване, себеизразяване и… сравнение. Красива визия, лъскав начин на живот, „перфектни“ тела и непрекъснато щастие се представят като стандарт, който трудно се постига. А когато реалният живот не отговаря на този образ, идват усещанията за неуспех, недостатъчност и тревожност.

Според проучване на UNICEF, близо 40% от младите на възраст между 15 и 24 години съобщават за симптоми на депресия или тревожност. Честа причина: натискът от социалните мрежи и страхът да не бъдат изоставени или забравени – т.нар. FOMO (Fear of Missing Out).

Цената на постоянната свързаност

Поколението Z е първото, което израства напълно в цифровата ера. Телефонът е първото нещо, което виждат сутрин, и последното, което докосват вечер. Това оказва реално влияние върху съня и концентрацията. Липсата на качествена почивка води до умора, раздразнителност, спад в ученето и понижен имунитет.Същевременно, прекомерното време пред екраните измества физическата активност. Все по-малко младежи спортуват редовно, което води до наднормено тегло, проблеми с опорно-двигателната система и ранно развитие на хронични заболявания.

Училище под напрежение: оценки, очаквания и изгаряне

Училището също често допринася за стреса. Натискът за високи оценки, ранно кариерно ориентиране и страхът от провал понякога превръщат децата в „перфектни изпълнители“, а не в щастливи млади хора. Някои ученици признават, че се страхуват да говорят за чувствата си, защото това се приема като слабост. Това допълнително затруднява откриването и лечението на ментални проблеми навреме.

Има надежда: положителни практики и добри примери

Не всичко е загубено. В много училища вече се въвеждат програми за психично здраве, часове по емоционална интелигентност и инициативи за дигитална хигиена. Расте броят на младежи, които използват социалните мрежи за добри каузи – насърчаване на спорта, споделяне на позитивни истории и подкрепа на връстници.Все повече се говори и за „детокс от социалните мрежи“, за времето офлайн, за връщането към реалните разходки, срещи и хобита. Някои млади хора намират баланса чрез изкуство, спорт, доброволчество или медитация.